Колко малко ти трябва
да  спреш да ме обичаш...
няколко вечери под чуждо небе
и няколко капки парфюм/чужд/ в повече...
Колко малко ти трябва
да спреш да ме липсваш....
малък крив завой в непозната/чужда/ посока
и няколко преминавания на червено.
Колко малко ми трябва
да те залипсвам....няколко кресливи птици,
които да не знаят името ти
и няколко улици с чужди имена.
Колко малко ти трябва
да изпиеш тишината-
няколко празни/чужди/ лица като бонус
и малко прозаичност за вкус.
Колко малко ми трябва,
за да изпия сълзите си-
няколко мига да безпътечност
и няколко дупки в небето...
Колко малко ми трябва
да те заобичам...
няколко вечери под твоето небе
и един беднънен океан на ръцете ти.
А колко е малко разликата
между моето и твоето
малко...

И аз бтв теб малко като репликирано днк те усещам :) Бтв сложила си ми в името буква в повече :)

Малко или много си си ти! А това значи прекалено МНОГО! :)

Май всички ни е хванала това особено носталгично-меланхолично-романтично настроение....Поздарви от мен,продължавай да пишеш все така...омайващо!

Ех, че хубаво...
Благодаря ти, че прелетя в душата ми :)