Като златист обрулен лист без свои цели,без идеали и посока белият лист пред мен стоеше мълчаливо и чакаше.А синият ми молив вече бе на привършване.Интересно колко много синьо ти трябва,за да нарисуваш само един облак.А той,дебелакът му с дебелак,се кипри на небето и сякаш чака всяка една малка грешка на ръката ти.Все едно нарочно не иска да го нарисуваш и все едно нарочно си променя формата.От обикновено рошаво кълбо може да се превърне в дълга змия,след което ще се навива ли навива,докато не заприлича на нещо,което не прилича на нищо.Иди тогава,рисувай облак!И  после как няма да ми свърши молива...Даже понякога си мисля,че колкото и да се опитвам,опитите ми все ще се оказват напразни.Облак не можеш за нарисуваш току така.Трябва ти нещо много повече от едно небе и желание за рисуване...
   Облакът се разбунтува.Не знам дали заради това,че не му харесваше да го рисувам или за друго,но взе да се мята,да се търкаля на кълбета,да се размесва с другите облаци,после да изкача от тях и да ги разрязва като с малка ножичка.И как само ме ядосваше като прави така.Не можех да избера кой от много му облици да нарисувам.Отказах се.Отказах се да рисувам синия облак,понеже така или иначе,нямаше да се справя.Дори да бях надраскала нещо,то щеше да е просто облак.Някой си,неопределен.А ми се щеше да нарисувам точно онзи-лудият,дивият,за който нямаше нещо,в което да не може да се превърне.Пък и не само формата му затрудняваше работата ми.Синият ми молив бе на привършване.Колкото и да рових в кутията с моливи,не намерис синьото.По принцип имах навика да си нося по няколко броя от всеки цвят,но този път,сякаш в тон с всичко останало,което вървеше накриво,нямах даже и син молив.Иди после нарисувай облак така.
  А зеленото....Зеленото ме гледаше така,някак си странно.Едва ли осъзнавах,че няма как да ме гледа странно,даже нямаше как и да ме гледа,но тогава си мислих,че е така.Пак нещо не съм била много в час.Сигурно облакът ми бе размътил главата.Та както казах,зеленото ме гледаше странно.Такова нещо не бях усещала,откакто.Абе като се замисля,никога не го бях усещала.Все пак,не всеки ден ти се случва да си разменяш странни погледи със зеления си молив.След като се погледахме,реших да го взема и да нарисувам нещо с него.Но щом погледнах нагоре към небето,друга изненада ме чакаше.Облакът ми,онзи същият,лудият,дивият,беше застинал в невероятна форма и също ме гледаше.Е,не по същия начин,по който ме гледаше зеления молив,но все пак ме гледаше.Тогава си казах:,,Защо не?``.Усмихнах се сама на себе си,мислено се потупах одобрително по рамото и реших да започна наново рисунката си.В нов стил.В нов вии.И с нов цвят.
   Обикновено приемаме нещата такива,каквито са.Ако навън е студено,обличаш топли дрехи.През делниците работиш,уикенда почиваш,по празниците понякога ходиш на църква.Защо?Защото си свикнал,защото израстваме с мисълта,че нещо е прието и е правилно,щом го правят другите.Ядеш супа с лъжица,защото такъв е етикетът.Ами ако ми е по удобно със сламка?/макар едва ли опитът ще бъде успешен/Рамките,нормите,правилата,така ограничават,че чак задушават.Синият ми молив бе на привършване...Ами сега?Защо само със синьо мога да нарисувам облака си?Хайде бе,никъде не пише как се рисуват облаци.Аз пък не го искам такъв.За пръв път ще си позволя да избягам от синьото,да избягам от очевидното и нормалното.
   А облакът все още стоеше неподвижен,мирен и спокоен,все едно чакаше да го нарисувам.Само от време на време леко пръхтеше като див кон,заключен в конюшня,който иска да излезе.Ту се издуваше леко,ту после неусетно се успокояваше.А уж неподвижем ме чакаше.Дали само на ,,уж``?Май и на него му бе писнало да се вписна в сините рамки.Знаех си,че е сродна душа!Като видя,че искам да го променя леко,но доста силно забележимо,сякаш буйния ми нрав се смекчи.И водата за чая съска и ври в началото,но накрая се свива мирно и тихо в чашата,очакваща първата среща с устните ни.Че и облакът така.На колко неща можех само да го оприлича.С всеки нов поглед,иваше и нова мисъл,нова вълна от чувства и емоции,които ми носеше този ненормалник.Сякаш човек-с различни настроения,различни изражения,различни навици.В един момент може да ти е сърдит,да се мръщи и въси,а в следващия,грейнал като коледна звезда на върха на елхата,да ти се усмихва сладко като беззъбо бебе.Колкото повече гледах облакът,толкова по-бързо моливът започваше да се плъзга по-белия лист.Да се пързаля,да рисува форми,да прави извивки,да ги заобикаля.Зеленият ми молив така нежно целуваше листа,че чак ръката ми протрерваше от време на време.
   Слънцето взе мързеливо да се търкаля към залеза си.Малко по малко,някак монотонно,едва забележимо,облаците,онези другите,обикновените,започнаха да розовеят.Да стават една такива бонбонени,да се разтягат и да потъват зад хоризонта или да се сливат с вече червените лъчи на слънцето.Ама моят си облак,още стоеше почти неподвижен.Дори не даваше признак,че има намерение да си ходи.Така хубаво се бе излегнал на небето,че имах чувството че може да си седи тав цяла нощ.Напомни ми на...хм,не помня вече на какво ми напомни.Зная само,че бях толкова вглъбена в небето и в зеленото,че който и каквото да се бе опитало да ме измъкне от ,,небесното зелено царство`` едва ли щеше да успеее.
   Ръката ми спря.Все едно спряла пред голям червен знак СТОП на някое кръстовище,ръката ми спря и не искаше да рисува повече.Вдигнах очи,а облакът го нямаше.Беше се разливал в розови и червени краски,докато накрая не потъна в тъмно синьото нощно небе.Ала рисунката ми стоеше пред мен.Толкова зелена,толкова красива и истинска,че чак не ми се вярваше,че е моя.Зелен облак?А защо не?Защото някой си е казал,че трябва да рисуваш небето в синьо ли?Ха-ха,да си гледа работата,моят облак,лудият,дивият,облечен в небесно зелено,бе по-истински и красив от всеки друг облак.На което и да е небе.В който и да е ден.Над който и да е.Нарисувах облака си зелен.Защото така ми харесваше.А си синьото ми бе на привършване

Размечтах се ;-)