-Ами ако се стопи?Ами ако изчезне?
-Кое ако се стопи?
-Ами виж...сълзата.
-Как така си я замразила?
-Никак.Просто с дъха си..Аз..Целунах я.

Никога не се вглеждай в очите на непознат.Може и да видиш образа си там,но едва ли ще бъдеш наистина ти.Погледът на непознатия улавя само острите и по-лесно забележими черти.В повечето случаи започва да търси недостатъци у теб.Без причина,просто повечето хора са черногледи.Гледат черно и на останалите.Ако забележат у теб и най-малкия дребен недостатък,ще го превърнат в главна черта от характеристиката ти.Заради това по-добре не се вглеждай в непознати очи.Едва ли ще видиш нещо хубаво.Макар че има вариант и да не намериш нищо,освен черна дупка.Не ще откриеш там нито себе си,нито нечие друго отражение.Просто бледата  сянка на проблемите на непознатия.А ако сенките си водеха дневници,то в тях биха могли да се прочетат неща,които човек никога не споделя,които дори не предполага,че се крият в него.А те са в очите му.Те издават.Те предават.Те отразяват.И плачат....

-Защо я целуна?
-Беше толкова красива...
-Красива ли?
-Да...така нежна и бяла.

Някои търсят прошка.Други просто бягат.Тръгват си,оплетени в собствената си несигурност.Прикриват в себе си срама,неувереността,грешките.Но надали успяват да ги скрият.Нито от себе си,нито от другите.Лесно е да разбереш,когато на онзи срещу теб му има нещо.Мътилката в душата му изплува в очите му.Ако сълзата поема някаква част от болката,настанила се в очите на човек,то тази сълза се превръща в преносител.Разнася мъката по цялото лице.Търкулва се по бузата ти,стига до устните ти.Може да нагорчи.Никога не се вглеждай в очите на непознат,докато плаче.Сълзите му може да те забележат,да харесат повече твоите очи и да дойдат при теб...

-Как разбра,че е бяла.
-Ами вкусих я.
-Бяла на вкус?Как така?
-Имаше вкус на бяло сладко.

 Невинността е бяла.И  най-истинска през пролетта.Тогава разцъфтява заедно с ябълковия цвят.И със слънцето.Спомените за пролетта,за невинността винаги блестят.Сияят и лесно можеш да ги познаеш в очите си.Ще ги усетиш.Лека топлина ще свие зениците ти.Светлината ще ги направи мънички,като черни копчета за бебешки зимни обувчици.Винаги е лесно да познаеш нещо в очите си.Все пак са твои.И чувствата също.Никога не се опитвай да разгадаеш чувствата в очите на непознат.Не би и могъл.Все едно да гледаш в чуждо огледало.Своя образ може и да видиш,може да намериш дори този на непознатия,но нищо повече.Не че има защо да търсиш у чуждите,непознатите хора нещо.Нищо не си загубил в очите им.Ако търсиш себе си,своите прикрити и незнайни тайни,тъмни кътчета от себе си,едва ли щ ги намериш там.Най-много да загубиш още нещо.Свое.

-Кажи де!Дали ще се стопи?
-Не зная...
-Не може да не знаеш!Ти знаеш всичко.
-Да,но това е твоята сълза.
-То и сърцето си беше мое..Ама ето виж-само сълзата остана.

Ще се събудиш от собствената си горчивина едва тогава,когато спреш да се взираш в другите.Когато спреш да търсиш в очите им отговор на собствените си грешки.Приятелите не са нищо повече от непознати,чието име вече знаеш.Границите на познаването на другите са толкова широки,че можем да ги определим като безгранични.Безкрайни.А ако се вгледаш в очите на приятел,дали ще намериш това,което търсиш?Временната утеха,едно топло рамо не ти помагат.Поне не истински.Ако искаш да намериш себе си,потърси най-напред в душата си.И в очите си.Те са по-дълбоки и от небето.А като плачат,всъщност плаче сърцето ти.
Никога не се вглеждай в очите на непознат.Дори да търсиш себе си.

-Било е твое?Чие е сега сърцето ти?
-Вече ничие.
-Къде е?
-Ето тук,в ръката ми.Моля те,кажи ми че няма да се разтопи!

Пишеш много красиво... :)

Ако се разтопи, то ще е от топлината ти. Но тогава ще потъне в теб и ще остане като част от теб. И няма да я изгубиш. Сълзата...

Красиво е!

Благодаря за удоволствието да прочета толкова красиво произведение...:)
Благодаря още веднъж... пишеш невероятно... :=)

ами аз пък от своя страна се радвам,че ви харесва.Това са просто неща,които наистина мисля...

Prekrasno e ! Nqmam dumi ...!