I"m looking at you through the glass ..Don"t know how much time has passed

Oh god it feels like forever ....But no one ever tells you that forever feels like home,

                             sitting all alone inside your head

Недей..По-добре да замълча,на моменти ми се иска да съм сама и да не виждам нищо.Да спра пепелявите мисли,които само нагарчат в съзнанието ми и да полея очите си с лимонов сок.Нищо,че ще накиселее малко,понякога по-силното усещане е по-добро от колкото лигава апатия.Стоя и броя крушките на абажура.От 17 години са все 5.Помня,че като бях по-мъничка имахме синя крушка.Като я светнехме вечер си представях,че съм в бутилка от синьо стъкло.Притварях очи,погледа ми се замрежваше и покрай ушите ми започваше да се плиска водата от вълните на полу-разтопеното ми съзнание.Обичам синьото.Синьото стъкло е боядисано с боя от сини сливи.Някой късно на есен е разклатил дървото и по земята са изпопадали презрелите плодове.Земята под тях е била стъклена,оцветила се е в синьо,след което някой е ритнал здравата стъклото и го е счупил.Ето как в къщи сме имали и синя крушка.

How much is real, so much to question

Кого да попитам къде е забутана,стара гара,водеща към истинското?И защо по дяволите лъжливите нежни истини най-много болят?Ха-ха-ха...как защо...Докато има глупаци да вярват,ще има глупаци,които и да лъжат,така че когато един Архимед се събуди и поиска лост и опорна точка,вместо Земята ще повидига Лъжата.Няме ме.Заключих вратата на тоалетната,седнах на плочките и се замислих,че всъщност в това мъничко пространство не е така странно тясно.Затворих очи и видях небето над бяло-варосания таван,а истинското отново хвърчи някъде нагоре,сочи ме с пръст и ми се смее..