Искам да разместя всичко.
Вратата на тавана –

Във пустинята на вечното отсъствие
разлиствах пясък,
сипвах пясък.

Ти си нещо остро,
а аз съм нещо като език на мида.
Хлъзгаш се по рецепторите ми

    Преди по-малко от час приключи финалното гласуване за любим роман на българите. Или поне така трябваше да бъде. Три часа и половина стоях и очаквах рунтавият водещ на инициативана да произнесе гордо, че романът победител е ,,Майстора...

Това, което наричате любов,
у мен се явява преплитане на мета мела

Когато се събуждам сутрин,
когато телефонът ми звъни по три пъти на час,
когато някой се усмихва и ме пита :

Като дъждовен червей
пропълзява под покривката
единствената здрава мисъл, която е останала

Май мина известно време от последния ми пост. Не е чудо невиждано за онези, които не ме познават и четат блога само заради нещата, които пиша. Има, разбира се, не един или двама, които четат блога ми, ровят се из думите, които разбират (...

Капитанът отпуска въжетата,
Развързва моряшките възли
Сякаш никога не са били заплитани

Или наистина няма точна формула за създаването на стойностна песен, която да представи България на Евровизия, или откриването на тази формула е дотолкота трудно, че и дузина физици, начело с Айнщайн, не биха могли да се справят с намиран...

Вдишвам чужди желания,
чужди условности,
чужди надежди.

С най-смирени и кротки намерения днес реших да ида на единственото провеждащо се в града ми от време на време културно мероприятие, а именно баскетболната среща Ямбол - Балкан. Запътих се спортната зала  бодро с чипс и бира в ръка, но не...