Искам да разместя всичко.

Вратата на тавана –

Да излизам направо към несъвършенствата

                                            на съседите

и в техните порцеланови чаши да се счупвам.

Да разменя местата на телевизора и на прозореца си –

да счупя дистанционното,

прозорци нека нямам,

свят да нямам, да не виждам хора.

да обърна всичките столове с гръб към масата,

нека никой да не сяда,

да откъртя дървените им крачета,

никой да не сяда,

никой де не идва в къщи,

преди да съм приключила с разместването!

Паркета ще подпаля

да не стъпват другите по него,

нека няма други,

няма други!

Ще разместя всичко

Всичко ще разместя

Ще размествам хората

И всички,

Всички ще размествам,

Докато не се намери кой да те измести.

никога не се раз(на) местват. :))

Ето, първото впечатление често се оказва грешно.)
Приличаш ми(по нещо).
Как съумя да избереш м/у двата свята, или може би не си? Рамките не те ли плашат? Примерно...

плашат много, ама понякога се налага. Като затворниците примерно, слагат ги в рамка, за да не вършат повече гадости..по-скоро щото вече са извършили такава де. Та колкото и да е глупаво да ограничаваш нещо, понякога се налага...а също така понякога и именно липсата на рамка може да се окаже проблем. Нещо като свободата и свободията..

*нагушкв*

Brumbrumm,

между
средата са
Те, останалите