Да си вземам сбогом с онази любов,
без която никак не можем...
Не е лесно,не е лесно
у дома да се връщаш,да се връщаш бездомен


Кога се сбогуваме с лятото?Най-вероятно тогава,когато почувстваме,че си е отишло.За мен лично,то започва още с пролетта.Знам ли,още като видя раззеленили се дръвчета и когато хората започват да излизат на следобедни слънчеви разходки в парка,у мен се заража предлятното насторение,характеризиращо се с изострен апетит към слънче,светлина,всичко зелено и цветно ,както и към усмихнати хора.Миналата година през есента се прибирах от урок около 7 ч вечерта и валеше.Не като из ведро,ама си валеше.А в автобуса само кални черни стъпки,мокри хора,с мокри чадъри и дрехи,които гледат навъсено /и чадърите гледат навъсено/.Та тогава осъзнах още повече любовта си към лятото и в навечерието на всяка есен ме обхваща носталгия по отмниналия сезон.
  Но принципно хората тъгуват именно по отминаващото,по онова,което е по-трудно да се върне.Така сме си устроени май-по човешки винаги да гоним гълъба,дето е хвръкнал току що,а не този,който дреме на терасата,свил гнездо в саксията.Но защо пък трябва да пускам лятото да си иде,все пак ако го запазя у себе си,ще е по-лесно да си прибирам весела,когато ве гони есенно-дъждовното настроение.
   Та утре идва и уж нещо светло-първият учебен ден.Лятото май наистина си отива.Там където бие ръждясалият звънец,няма лято.Хахах,то е свобода,а миришещите на паркетол класни стаи по-скоро подтискат ,отколкото да вдъхват добро настроение...но пък от друга страна са предназначени не за забавление...
Както и да е...
Честита ви есен,
първи учебен ден,
честит утрешен ден,
честити бъдещи дни

и ви пожелавам само летни настроения...

Нахраних сивите гълъби
С на слънцето белите кестени
И напук върнах Лятото в джоба си,
Защото някой го беше преместил.

Запазих малко зелени листа
Да ме топлят,когато е пусто
А как ми се иска То да не свършва
И да живее вечно във къщи

Събирам трошици от изгрев
А Вятърът целуна вълните унесен
Топи се в ръката ми сълнцето...
А тук ужасно много мирише на есен

да си отива лятото... а това е лятото, в което имах всичко, което пожелах... имах любовта, която исках, имах усмивките, за които мечтаех... а сега това е само спомен...

лятото... Радвам се, че си отива. Бърррр...
Къде си зимо?