The rainbow died out.
It felt like a thousand birds were crying.
There wasn"t rain anymore
the sun gave up its miserable shining.
I was silently broken.
Trying to paint the sky in a living colour
my brush just stopped.
The clouds were dressed in a shirt of horror.
My song has died but
All my velvet feelings will bloom and grow
so I will be the one
who knows the real colours of my soul.

Into the ravenous night
Of hunger pains
That keep our troubled souls awake
We are forbidden to explain

A mother to the living
A mother to the dead
My ghost will drink the moonlight
Magic stones
My heart and bones......
-------------------
...ами не съм го писал аз, но се сетих за него, като прочетох поста ти...исках просто да споделя момента с теб...:)

радвам се,че сподели момента и мисля че го направи повече от перфектно..
благорадя ти

исках само да знаеш че е нормално само ти да си знаеш какшо ти е в душата, обаче има много хора още, които сме по-объркани от теб...важното е да продължаваш да вървиш и да споделяш с хората, с които си струва да споделяш...

всеки знае какво става в душата му,но има моменти,когато даже самия той не е наясно със себе си.Важното е да не се изолира,мене това най-ме боли,когато някой се отцепи съвсем...заради това съм съгласна,че трябва да се споделя с онези,които заслужават

е грешка, която самият аз прекалено често повтарям...обаче...в крайна сметка сме тук, за да учим и да ставаме по-добри, нали така?

Преди да сме добри към себе си.Идва въпросът колко лесно приложимо е това?Забелязала съм,поне при мен,че се слячва е много по-лесно да е да бъда добра към близък,отколкото към себе си..

...да ставаме по-добри като хора...развиващи се, чувстващи и обичащи...за нещастие не се научих да бъда по-добър към себе си...пожелавам ти в това начинание да имаш повече успех от мен...

благорадя,но и аз имам доста да уча в това отношение...толкова ли е трудно

нали знаеш че всеки търси своя път?...за мен е брутално трудно, но ти може да намериш някакъв по-приемлив/нормален/разумен вариант...пожелавам ти го...