Ако можеше в края да идва началото ,      

Щяхме  да започнем със студ и презрение.

И докато свършим да сме вече забравили

Погледите, преливащи от мъртво съмнение.

 

Ако можеше в края да идва началото,

Щях да преживея по-лесно раздялата,

И не, никак не би било странно

Да сме първо сами и чак после двамата.

 

Ако можеше в края да идва началото,

а началото да остане във края,

бихме били хиляди пъти по-щастливи.

Ако първо всичко лошо узнаваме,

 

а после с трамплин от черната дупка

се изтреляме  към един връх на любов,

където всяка нова целувка е пристан

и където сякаш животът е нов.

 

После щяхме да се влюбим до лудост.

Да не се разделяме за минута дори.

И какво като звучи като глупост,

че виждам Вселаната в твойте очи?

 

Ако можеше да е в края началото

и да се срещнем след целия гняв,

Да се обикнем след мъките, хаоса

И да ги оставим далече зад нас,

 

То тогава всичко ще сме направили.

И щом  спрем до момента на първата среща,

ще знаем, че утре вече ще сме забравили,

че до вчера между нас е имало нещо.

дес!

де да можеше така, но ...

Интересно е това "Ако можеше "!Сигурна съм , че може - стига да го пожелаеш !
Невероятно изпълнение и несравними описания !
Поздрави !

...Какво повече да кажа?!:)

...ако можеше, когато си го допуснала си отговорила на това което може и се случва....

С възхищение!

..е там е лошия момент в живота, че не може. Защото в началото всеки гледа да се хареса на другия, всеки се държи миличко, но те хората са си казали "Рано или късно всеки ще си покаже кирливите ризи" :).

Иначе от мен имаш едно голямо БРАВО. Много ми хареса, дори и брат ми го чете :) хех