Да ти разкажа ли
за онзи сън,
в който сънувах
че съм тънък
копринен конец
и се премушам
през тънкото ухо
на запушената
игла,
която се предполага
че ще зашие
проскубаната
ми самота...
Или може би
да ти разкажа
за нощта,
когато пиех
някакъв стъклен сок,
само защото
чешмата протестираше
и не ми даваше
да пия вода,
и все пак
нищо не можеше
да утоли
изсмуканата
прашна
самота....
Да ти напиша ли
онзи стих,
който без букви
и думи
рисуваше
една цяла вселена
един цял свят
на
захаросани усмивки
и тъга
или просто
да ти пратя
празно писмо
и да се подпиша
под него :
,,.....Вечно твоя-самота``

поздрави

току-що открих, че се повтарям непоносимо в коментарите си към твоя блог. преди дни съм написала, че си чудесна. явно ми действаш някак категорично и възхитително:) просто няма какво повече да кажа, освен, че ми харесва писането ти. много

миличко нали знаеш, че те обожавам!
.. как пишеш.. просто думи нямам..

имам чувството, че какво и да кажа, ще е малко. Знаеш си го и сама, няма нужда и аз да ти го повтарям :)

ГУУУШ!! :)

и ме карате да се чувствам специална,радвам се че съм успала да ви докосна...

о!да и на мен ми хареса! Много хубаво пишеш.Четох го два пъти от кеф :))