Обикновено събуждането ми в Коледната сутрин се осъществява с любезното съдействие на майка ми,която ме разклаща с думите : ,,Ставай,ставай,трябва да ходим на църква``. След петнайсетминутно мърморене от моя страна ставам от леглото с възможно най-киселата физиономия. Обличам се с нежелание,сресвам се и дори нямам време да се погледна в огледалото,защото баща ми вече е пред входа,запалил колата и бибиткащ нетърпеливо с клаксона. Коледно настроение от всяка страна! Брат ми разбира се се излежава все още в леглото,защото неговия атеизъм се простира отвъд границите на всички празници. Той признава само подаръците на Коледа и козунаците на Великден.

     Докато стигнем до църквата баща ми минава през  четири малки дупки,три големи и една недоизкопана полу-яма  полу-землянка.Ругае,ама малко.Нали е празник,трябва да сме благородни и добри. Не че друг път не трябва.Ама е Коледа.. Пред църквата жива верига от предстватилени на малцинството в града ни пречи  да паркираме.Все пак баща ми паркирва.Слизаме от колата и живата верига застава около нас,иска стотинки.Или цели пари.Кой кавтото има.И те благославят в замяна. След тази благословия,смятам,че мога да умра спокойна,че съм живяла пълноценно.В църквата е пълно с хора,палещи свещи от 50ст, 1 или 5 лева.Кой колкото виновен се чувства и на колкото оценя греховете си през годината.Аз си вземам най-тънката свещ. Нищо не ми тежи на сърцето. Нали все пак една представителка на малцинството ме благослови от сърце. Пей сърце - Коледа е.Преминаваме през двора на църквата,побутвани от разни нагли баби,които се движат със скоростта на мисъл,покосена от новогодишно пиянство. Качваме се в колата,като този път не спонсорираме живата верига. А тя,забравила,че преди малко ни е благославяла,сега ни гледа с презрение в очите. Колко минути важи доброто пожелание? Една,пет,десет минути?

     Едва намираме място да паркираме.Все пак баща ми намира свободно пространство и благополучно се озоваваме на кипящия от живот Ямболски център. Пред градската библиотека са се разположили три сергии,съответно с кебапчета,пелин и една обща.Всичко за по един лев. Дядовците организират среща на клуба си ,,Весел пенсионер`` точно там. И как ухае на Коледа!Разбира се,не мога да пропусна шанса да се наям и да пийна пелин за пет лева общо,но в същото време пътят ми препречен от нов наплив на дядовци от съответния клуб.Язък!Миризмата на сръбска скара ме изкушаваше толкова...Но млъкни,сърце!Надолу по Раковска,ако имам късмет разбира се, ще има другя сергия за удоволствия на душата.

     Баща ми и майка ми са ме хванали под двете ръце,току виж да не се изгубя сред голямата навалица. Спокойно бе ,хора! Имам ключ за в къщи.През пет метра срещаме някой роднина,който се присъединява към нас и след не повече от петнайсет минути половината род ,,Желеви`` върви с горда и изпълнена с празничност стъпка но централната улица.Разбира се,трябва да се почерпим за празника. Ама по заноките на Мърфи ако нещо просто не може да се обърка,то все пак ще се обърка.И хооп-никъде няма места за толкова много хора. Е какво сме виновни,че фамилията ни е голяма?Нима съдържателите на кафененцата не знаят,че Коледа е семеен празник и всички се събират на едно място?В последствие,след едночасово влизане и излизане от пълните заведения,не си  намираме място.Ще си ходим по къщите.На търгване всяка баба,леля,чичо,вуйно,стринка или дядо ме спонсорира  за празника кой щедро,кой не чак толква. А аз ги спонсорирам с благодарности. Ще се почерпя за тяхно здраве...ама къде като никъде няма място?Язък,пък с такива добри намерения щях да пия по една,две,три,пет бири за тяхно здраве.

    Прибираме се в къщи. Брат ми още спи. Масата от Бъдни вечер /по Коледната традиция/ все още стои неразтребена. Сядах и доизяждам каквото видя и каквото все още става за ядене.Прекарвам остатъка от следобяда,гледайки детски Коледни филмечата за елхички,звездички,еленчета и все такива добри нещица,които повтарят всяка година по това време.Нищо повторението е майка на знанието.Ама и на затъпяването.Та идва вечерта и решавам да поизляза. Да се порадвам на тъмното и снега.А по пътя в автобус номер 16 минавам покрай Биков мост,украсен с лампички и елхички и светещи Дядо Коледовци /винаги съм мислила,че само носът на Рудолф свети/. И като по чудо у мен се пръква някакво топло чувство.Коледно.Усмихвам се...понякога е нужно малко съвсем малко,за да почувстваш коледния дух,дори в края на деня.

     Хубавите неща не идват шумно,с гръм и трясък.Те се промъкват тихо в сърцето ти,докато дойде време да ти прошепнат за съществуването си.И въпреки всички останали крясъци,ти ги чуваш. И усещаш . Коледа не се крие нито в обичаите,които с времето се превръщат в машина за пари /коледна картчка 2 лева,пееща коледна картичка 3,коледен балон 5,коледно кебапче..../.

   Празниците са там,където успееш да ги видиш и намериш.А това най-често не са местата,които могат да ти избодат очите с изкуственост и комерисалност. Празниците са там,където само невидимото се вижда.

    Коледа започва от вътре.В сърцето

весела Коледа миличка .
и после да разкажеш имаше ли Новогодишно хоро около театъра :)

амии по Търговска да ти кажа най-много да видиш някое дърво,което нощем свети в жълтеникаво.Те тия лампички цяла година не са сваляни /мързелив народ/.
А за хорото пред театъра е почти гарантирано ,че ще има ,дори може да и аз да го уважа :))))
Весела Коледа и на теб от все сърце!

аз цяла неделя се мотах там ,но украса не видях ,затова те попитах :)

тя украсата е само на двата моста,тоя до ловното и биковия,до там им стига явно настроението...
Иначе не знаех,че посещаваш космополитното ми градче ;p

дъщерите ми все пак са родени в ямбол :)
и както видях преди малко може да се учили и заeдно :)

последна буква ,какво искаш!