Във стаята е празно и студено.И е мрачно

Душата ми-черупка без пълнеж.

 А от нея по нататък  не смея да прекрача,

Крила си нямам,а не мога и пеш...

 

В главата ми е грозно и тихо.И пусто.

Мисълта ми- кобила без грива,

А реша ли да я обуздая,тя дивата,

Разпада се на сълзи и умира.

 

В  устата ми е пресъхнало.И жадно.

Думите ми- недостойни за казване.

А сърцата ми плачат напразно,

Скрити на топло в моята пазва.

 

Във света е объркано .И даже е жалко.

Дните ми-  отчайаващо луди.

А очите ми търсят лъч на запалка,

Вместо  хора в сценични костюми.

услужа със запалка, макар и аз да нося постоянно сценични костюми...Едното не пречи на другото, но костюмите са една отвратителна защитна реакция, от която не намирам начин да се оттърва....
...Иначе можеш да пробваш да дадеш някое от сърцата си на някого, не винаги боли.