Да знаеш как ми писна от лутане между поезия и кич,
в което всяка нова среща с непознат е ненамиране на идеали.
И всяка  непринудено-гланцирана усмивка - просто щит.

По червения килим на своята суетност
вече векове вървя от чиста куртоазия.
Над мен - три счупени прожектора,

Ти влезе с дълга бяла престилка,
а в бели  ръкавици скърцаха пръстите ти.
След теб внесоха на къса  черна  носилка

Съвсем умишлено избягвам да те мисля,
избождаш ми с условности разсъдъка.
Не се научих на портата ти да се кръстя

Един мъж си тръгва вече цяла вечност.
Стои във антрето и си завързва обувките.
Почти сигурна съм, че не му е никак лесно

Аз така те обичам, че ме е страх да ти призная,
Колко много се страхувам накъде ще ида,ако те напусна.
 Какво ще стане, ако дойде краят,