Дори да имаме хиляда лица,чувствата ни си остават непроменени по наш си начин.Настроения и маски.Няма еднотипно поведение и еднакви хора.Аз съм се родила русокосо и синеоко,ама от години съм чернокосо и зеленооко.Въпреки това съм почти с...

Не мисля,че има смисъл да коментирам каквото и да е било.Чуйте песента.Ако ви въздейства.Ако ви харесва.Ако ви накара да се замислите.Ако някой ви липсва.Ако просто си спомните.Ако имате половинка някъде и не е до вас в момента....Целуне...

Земният кръг се стеснява до адово,а
рай май изглежда да няма,всичко
е някъде в снощния ми сън,

Мисля,че летя,
защото виждам всичко
някак малко

Лятото е бурканче със сладко от ягоди
Обичам го почти колкото тебе обичам.
Ягодите ми носят дъх на усмивки

Още колко ще чакам,
любов?
Да дойдеш притихнала,

 
Никога не съм започвала да пиша с междуметия.Но често започвам диалози или монолози с тях.Не че има някаква разлика как ще започна,ако зная къде искам да свърша.Но понякога е  противоположно на това,ако не зная на къде съм се запътила ,...

---
---
Хората сами си раздават жълтите книжки и сами се учат да живеят в тях.В лудостта на странното е най-красиво да си бръмбарче.Бръм бръм....Колко е синьо!Синьо ли е?Такова е,каквото реша да го видя.Такова,каквото сама реша да бъде!бръ...

Не,и този път не си разбрал погрешно,
аз съм наистина онази лунно- бялата,
която през нощите въглено- горещи

Ако някой иска нещо,прави го.След това чака.Какво чака никой не знае,ама просто наистина обичам нелогичните неща/понякога/.Обичам да вземам телефона си с мен на село,въпреки че там нямам обхват.И не че някой пък се е скъсал да ми звъни т...

Ще идваш вечерите тихи,закъснели
ще ме докосваш леко с пръсти.
С дъх ще ме рисуваш-устни посивели,

Мда...защо все като ми е някакво криво решавам да пиша.Ако съм радостна за нещо излитам като дива катерита от къщи,а щом ми е тъжно пиша...и то какво?Защо по-голямата част от блогът ми е мрачен....Честно казано много пъти съм стигала до ...