Обичам гордостта ти – стой си там,

висок и безразличен, заслепен с причини.

Сега не ме поглеждаш, ала знам -

не мога да ти бъда безразлична.

Страхуваш се от мен, усещам.

Страхуваш се от себе си - ,,Ще я прегърна!``

Но страшното не идва от това,

по-страшно ще е ако ти отвърна.

Стената ти ще рухне до лице

заоблено и пълно със надежда.

Но моля те, недей – не се променяй.

Остани си със намръщените вежди,

ограждащи миражите в очите ти.

Остани и със нашите недели,

в които сме били онези – същите.

Не давай шанс на този глас,

напиращ като бяс отвъд гърдите ти.

Обичам ли те още или не -

запали цигара и ....Не питай.