предадох на стъклото отражение
без плът и вяра.
чернобяла се смалих на его
и когато се усетих тънка и без тежест
въздъхнах с грохот  и
вместо протеза на предишната си похот
усетих се като икона празна.
но не е важно.
изтрих усмивките на всички
от портретите.

няма празник
който да си струва жертвите.