Когато прелитах оттук оттам
някакви кости се чупеха,
някакви цветове на косата ми се сменяха,
преобразувах емоционални минуси
в ирационално покачване на килограми
и олекотяване на умствен потенциал,
докато не се огледах цяла в чисто
нова  униформа на цветя
и пеперуди,
брей, че са красиви,
викам аз,
а да сте чули скоро някой черен
касапин да минава оттука и да влачи
сатър?
Няма го, няма го,
той си отиде бая отдавна, щото го хванаха
да орязва нечие добро настроение
и го уволниха, пратиха го в девета глуха
и сега е на една мечка в гората
прислуга.

Моето предложение е
ако някой крайник реши да ви откаже по някое време
не придавайте особено значение,
то е поправимо някак /а, дано/,
ама ако Башът в лявата страна на гръдния ви кош
откаже да ви дава наставления,
то притесненията ви биха били напълно основателни -
плюйте си на ръцете и гледайте да го върнете обратно,
щото лошо ви се пише, ако
душицата ви ви отпише.

да де, ама за нещастие, емоционалните плюсове не водят до смъкване на килограми и покачване на умствения потенциал. и поне не задължително :)

са строго индивиуални сякаш

толкова толкова лилавала хубаво :)