Ти си нещо остро,

а аз съм нещо като език на мида.

Хлъзгаш се по рецепторите ми

нагъл, висок и подобен на електрически стълб,

и ги възбуждаш,

предизвикваш и разбъркваш.

Аз се надигам,

ставам голяма,

двойно неспокойна.

Искам да ти се изплезя,

да изляза от водата,

да те намокря

и да се изтласкам на един път от черупката.

Задържам въздух

и се издувам.

Балонесто медузеста,

слузеста и изпълнена

с кухо пространство на рецептори

и перли, завити във гърдите ми.

Задържам въздух до червено,

до синьо,

докато остана без дъх и избухна.

Отвъд черупката на мидата си

се разтилам на чувства,

облегната

на острието ти.