Носталгия по пощенските картички, които
баща ми е събирал в чекмеджето си,
по техните изрязани сърца и надпис -
"Щастливи като тези двамата".
Носталгия по Жан Маре, Лолобриджида,
по стари руски филми за войната,
по снимките "На всеки километър"
(аз имам огледалце с Митко Бомбата).

Носталгия по стария креват на село
със изрисуваната табла - турскосиньо,
две лодки в езеро пред замъка,
а в езерото лебеди (масло).

Носталгия по стенното ковьорче
и Тя, извезана във профил със червено,
първата жена в живота ми - конецът
на лявото й рамо е протъркан.

Носталгия по тихите следобеди
и по унесеното бръмкане на уморените
мухи на шейсетте - измрели са отдавна,
наверно още същия следобед.

Носталгия по селските ни гробища,
по каменните кръстове, напечени от август,
в които меря ръста си и сричам
първите си думи - о... печа... ле... ните.

И нека новата 68-а разкъса мъката
и озари на Щастието пътя Ви...

След седем дни ще се родя и ще забравя.  

    Когато напишете в гугъл името на Георги Господинов първите пет страници ще са с еднаква информация за това къде е завършил, как се начират  стихосбирките му, на колко езика е преведен романът му ,,Естествен роман`` и в литернет и словото ще прочетете някои негови творби. Разбира се и това само по себе си е достатъчно, за да се влюбите в думите на мъжа-изкуство, но защо да се задоволяваме с малко, когато можем да имаме много? Стиховете му прескачат границите на интернет. Те са преиздавани и ще се преиздават. Четат се и ще се препрочитат, заради качеството на автора им да ги изпълва едновременно с реалност и магия. Едва ли есента може да бъде по-истински описана от :

Майка ми

  вари зад блока

лятото

  на

    лютеница

Беше ми трудно да започна този пост и още по-трудно ми е да го продължа. Зная, че не са един или двама душите, които също като мен се интересуват живо от поезията, прозата и публицистиката на Георги Господинов. Той е един от малкото, които събират и съхраняват у себе си целия свят - с изяществото на обикновените неща и с очарованието на най-дълбоките житейски истини. Макар и далеч от родния край / в момента Георги Господинов е в Берлин във връзка със спечелената от него писателска стипендия /, той продължава да е  близо до онези, които се усмихват чрез думите му. Едно от поредните доказателства за това бе и театралната постановка по негови стихове, поставена в ямболския куклен театър от любители актьори. Пълната с млади и стари зала говореше сама по себе си. В интерес на истината не говореше, а слушаше. Стихове .Поезия. И истинност.
 Всъщност, няма какво да ви занимавам с личното си възхищение пред гениалността на Георги Господинов като творец и като човек.

Просто ще се обърна към него с пожеланието за безмерно щастие - сладко, тръпчиво, дори нагарчащо на моменти ; за много здраве, дълъг живот , любов към света и много творческо вдъхновение.

И за да отпразнуваме подобаващо рождения му ден, нека се почерпим с малко негова поезия!

ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

 



 Жената на август

Върви по улицата

най-красивата жена на август,

най-гъвкавата, най-зеленооката.

Малко е да кажем,

че дърветата й свалят шапки и корени

и че старците въздишат, без да знаят Омир.

Тази нощ мъжът й вместо всички

ще заспи във влажните чаршафи

с точеща се слюнка на възглавницата.

Тя ще стане тихо и на пръсти

в кухнята ще влезе, после дълго

там ще мие някаква чиния...

 

...или с някаква чиния са я грабнали,

или през маклото прозорче е избягала,

или поради идващата есен. Тя е млада...

Това ще се говори утре и ще радва,

защото най-красивата жена е ничия

и (както се разбра в началото)

 

- на август.

В НАЧАЛОТО

На въпроса кое е първо - яйцето или кокошката, отговорът е: името, което отсъства.

Гаустин

 

 

В началото

кокошката и яйцето седят

една срещу друго

едно срещу друга

мълчат и не знаят

кое първо

коя първа

да каже думата

(или думата още я няма)

и никой

не казва

Мамо

  РАЙ. ДЕКОНСТРУКЦИЯ

 Раят
 е винаги другаде
 в рая
 са винаги другите
 другаде
 раят е другаде
 друг
       ад
           е

 

Аз също ще оставя ред с пожелания за негово здраве и ще си взема стих от почерпката! Честит рожден ден, на тържеството на словото!
Бръм, благодаря на теб!

keymaker:
Един стих може да има безброй много интерпретации и всяка зависи от самия човек. Къде видя депресията? Аз виждам игра на думи, остроумие и интересна идея. Никъде не е казано нещо стряскащо, плашещо, мрачно или черно - всичко опира до личното възприятие ;)

inamay :))) Хубав повод имаме за почерпка !

Дано още дълги години да се радваме на Георги Господинов, жив и здрав да е

много те обичам такава вдъхновена :)
и, само между другото, май точно тия са ми любимите му. за рая го обожавам, щото е много хитро :) те повечето са много хитри де :)
честит да ни е :)
само дето аз май само поезията му чета, кат се гледам...