Пред  маската стоях изправена,

а  зад стените й мазилково се струтвах.

Изпадах като копче от жилетка,

разхлабено от постоянно закопчаване ;

Избледнявах  като спомен за сън

след внезапно събуждане.

Изчезвах цялата.

И на части.

И едновременно.

И масово.

И завинаги.

Изпявах последните песни,

изтръгвах последните стонове, писъци,

звуци,

с пръсти ги изтръгвах от гърдите си,

а през дупката зейваше

Дупка,

която ме поглъщаше.

Която ме поглъща.

И после безсрамно повръща душата ми –

изплюта на части, бежизнена, чужда и друга...

Бездушна.

Пред маската стоя изправена,

А зад нея губих битките си,

И зад нея умирах

Смъртоносто окончателно