Не ме питай кога замених Джейн Остин с Буковски

или кога предадох класиката за рока.

Изправям си средния пръст пред тъпите ти въпроси

от сорта на  ,,защо скоро не съм обличала рокли``.

Ще нарисувам ореол от безусловности над главата си

и ще се издигна там, където е надцакано съпротивлението,

защото хайде признавам си –

никой не може да ме откъсне от лудостта на живеенето.

Ще съм изгубената дъщеря на Уилям Сароян –

Нещо като нож, нещо като цвете- изобщо като нищо друго на света,

И затова, докато  светът е единството в безмерното множество

Аз съм лепилото, целуващо  в едно хаоса и  глупостта.