Алиса отдавна ,отдавна порастна-

Вместо малко момиче е вече голяма жена.

И съвсем друг свят обитава-

Свят на прах и мръсни чинии,свят без чудеса.

Алиса отдавна,отдавна не вярва-

В животът няма бели зайци,животът не е чудо.

И едничкото,което трябва да сториш,

За да живееш наистина е да останеш наистина буден.

Алиса отдавна,отдавна не спи-

Всеки сън е равен на малък ,остър грях,

Защото реалността те вижда и знае всичко-

Сънуваш ли в розово-превръщаш се в един от тях.

Алиса отдавна,отдавна не вижда-

Вместо през  детски очи гледа през  пръсти.

И е съвсем ,съвсем  ослепяла

Щом не вижда,че светът й е мръсен.

Алиса отдавна,отдавна я няма-

Превърна се във героиня от забравена книжка.

И  следите на заека отдавна ги няма-

Мила Алиса...напразно за мечтите май си въздишала...

 

Бе сгладне и честлинните комбурси
търляха се и сврецваха във плите....
А може би Алиса отговора търси
и сложните шаради тя разплита...

Вместо през детски очи гледа през пръсти.

{}