Сложи тапа във отвора на главата ми,

който зее към безкрайността.

Хайде опитай – ритай здраво по вратата ми,

Бутни ме в пропастта.

Опитай да ме вържеш за земята,

Където ти пълзиш безсилен.

Не знаеш ли,че  аз летя с на птиците крилата,

че за мен е полет утрешния ден?

Че светлото във вените си нося

И за мен е слънце всеки миг,

За мене ти си просто просяк,

И ням остава жалкия ти вик.

Аз нося силата на триста дявола,

И бесовете на хиляда дъждове,

Не ми пука, че за другите съм ялова,

Аз чакам небето да ме призове

и да скоча във прегръдките му като луда,

да разперя двете си ръце

и да крещя...докато не бъде чуто

детето в моето сърце.

Небето ми ще се разтвори и ще погълне

Всички мои страхове,

И никой, никой няма да ме върне

По земните горчиви брегове.

Аз съм птица и крещя да бъда чут

Всеки вик от моето небе.

Не поглеждай надолу ако някой друг

Се опитва с нещо да те спре...

Опитай мен да повалиш,

Срещу мене да се изправиш

Аз съм слънце-очите  си ще изгориш,

Сърцето си във огън ще попариш.

Посмей да счупиш похлупака на небето ми...

Ще счупя с мисъл ръцете ти